Как да поставяме граници без вина?
В статията ,,Личните граници: как да останем свързани, без да се изгубим себе си“ разгледахме какво представляват личните граници и какви видове лични граници съществуват. От ключово значение е и да знаем как да изградим своите лични граници, когато те са прекалено пропускливи.
Причините за невъзможността да поставяме граници могат да бъдат различни за всеки човек и дори в различни ситуации, но най-често това е силното ни желание да се харесаме и страхът да не обидим или нараним другия. Искаме да поставим граница, да откажем нещо, да не сме съгласни с нещо и да отстояваме своята позиция, но страховете ни, че могат да спрат да ни харесват, приемат или изоставят, ни действат като спирачка. Започваме да живеем в постоянен компромис със собствената си същност, а това ни кара да губим удоволствие от нещата, които правим.
Какво можем да направим, за да започнем да поставяме граници?
Границите и тялото
В неорайхианството границите са свързани с движението ,,агресия“. Агресия в пълния смисъл на думата, а не единствено като агресивен акт. Агресията означава действие, инициативност, насочване към нещо, да можеш да кажеш топло и категорично „не“, да поемеш отговорност, да можеш да се отстоиш, да се защитиш и да запазиш собствената си същност и ако е необходимо да имаш възможност да нападнеш.
Когато тялото ни реагира на нещо, което ни застрашава, мускулните групи, които се активират, са в областта на цервикалния сегмент (мускулите на врата, раменете и ръцете) и таза. Получава се стягане на тези мускули, чрез които можем да заемем позиция за защита или атака.
В периода от една до около две и половина години детето осъзнава, че не е едно с майката. То е самостоятелен индивид и започва да изразява собствените си желания. В много източници този период е известен като „ужасните две“, защото тогава детето започва да казва „не“. Това е новата му форма на изразяване на желания: „не“ на кашата за закуска, „не“ на тези обувки, „не“ на обличането на якето.
Когато тези желания често са били отричани и не са ни позволявали да се отстояваме, да имаме собствено мнение и да вземаме дори минимални решения за себе си, мускулните сегментит, които отговарят за агресивното движение в тялото, се блокират. Това прави изключително трудно осъществяването на действието „агресия“.
Затова важна част от терапията е раздвижването на тези сегменти (енергизирането) и позволяването им да бъдат активирани отново.Разбира се, всеки случай е строго индивидуален и често се налага първо отблокиране на други сегменти.
Какво е предизвикателството, когато започна да поставям граници?
Когато дълго време сме потискали нещо, то често започва да отива в другата крайност. Това е приципът на махалото. Колкото по-силно то е било отклонено в едната посока, толкова по-далеч отива в противоположната, преди да намери равновесие.
Какво означава това във връзка с поставянето на граници? Ако дълго време не сме поставяли своите граници и сме се ръководили основно от желанията и нуждите на другите, а не от своите собствени, е възможно впоследствие да станем изключително твърди в тях и те да загубят своята гъвкавост.
Опитайте се да бъдете категорични и ясни относно нещата, които наистина са важни за вас. Ако нещо не е толкова важно, опитайте се да видите другата гледна точка, да се вслушате в чуждото мнение или да изпробвате нещо ново. Защото само когато границите ни са гъвкави, а не „бетонирани“, можем да постигнем истинско и дълбоко свързване с другия.
Ето един пример: партньорът ви иска да отидете на ваканция на място, което не ви харесва. Можете да отстоите позицията си и да кажете категорично „не“, но можете и да се опитате да разберете каква е причината да иска да отиде точно там, дали няма друго място, което да донесе удоволствие и на двамата, както и да прецените дали това конкретно място е толкова важно за партньора ви, че наистина искате да направите този жест за него.
Ако на всичко в живота си започнете да казвате „не“, само и само за да имате граници, не след дълго ще се превърнете в заповядващ тиранин, защото балансът между даване и получаване ще бъде нарушен във вашите взаимоотношения. Вместо на танц, за вас те ще заприличат на постоянна борба за надмощие.
Процесът е бавен, доверете се на себе си и не се самообвинявайте.
Друго, което често се случва в практиката е самообвинението. В опита си да започнем да поставяме граници, дори и при най-малкия неуспех, започваме да се самообвиняваме.
„Ето, пак не успях да се отстоя. “ „Никога няма да мога да кажа това, което е важно за мен. “
Тези самообвинения няма да ви помогнат. Напротив, започвате да обръщате ,,агресивното“ движение навътре. То се превръща в автоагресия и вместо да ви подкрепя, започва да ви вреди.
Подходете към себе си с любов, нежност и грижа. „Да, този път не ми се получи, но ще опитам отново. Може би имаше по-добър начин да изразя границите си и ще го потърся следващия път.“
Не забравяйте, че може да сте живели дълго време, без да се отстоявате и заявявате. И както при всяко ново нещо, поставянето на граници с топлина и категоричност не винаги се получава от първия път. То също се учи.
Не забравяйте, че не носите отговорност за чуждите нужди.
Какво означава това на практика? Можете да обичате другия, да бъдете съпричастни и до него, но вие носите отговорност само и единствено за собствените си чувства, мисли и преживявания.
Погрижете се за себе си. Можете да бъдете отговорни само и единствено за себе си. Срещнете се с другия там, където и на двамата ви е комфортно, а не на основата на компромис със своята същност. Само тогава връзката може да бъде истинска и пълноценна.
И ако изпитвате страх, че другият няма да ви хареса такива, каквито сте, и ще ви изостави, можете да си припомняте „Гещалт молитвата“ на психолога Фриц Перлз.
„Аз съм си аз. А ти си ти.
Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.
Аз не съм на този свят, за да отговоря на твоите очаквания.
Ти не си на този свят, за да отговориш на моите.
Аз върша моите дела. Ти вършиш твоите.
Ако се срещнем, това е прекрасно,
Ако ли не – нищо не може да се направи!“
В SolurѢ вярваме, че поставянето на граници не разделя хората, а ги приближава. Границите са акт на грижа, зрялост и уважение към себе си и към връзката. Когато избираме да се изразяваме ясно, спокойно и с мекота, ние даваме шанс на отношенията ни да бъдат честни и живи, а не построени върху страх, вина и неизказан компромис.
Пътят към здрави граници не е бърз и не изисква съвършенство, изисква присъствие, търпение и нежност към себе си. Всеки път, в който се опитваш отново, дори ако е съвсем малка крачка, ти вече се движиш към повече свобода, вътрешна сила и автентичност.
Ако усещаш, че е време да направиш тази крачка и да дадеш повече място на своя глас, своя ритъм и своя вътрешен свят, можеш да се свържеш с нас.